“Конкурентоспособност” 2014-2020: повече иновации, по-малко машини

December 1, 2014 in ОТТ Новини

Повече иновации, развитие на малките и средните компании, на предприемачеството и на новите технологии. Това са амбициозните задачи на новата оперативна програма “Конкурентоспособност и иновации”, първите плащания от които по оптимистичен сценарий се очакват следващата година. Програмата ще може да осигури на българската икономика общо 1.2 млрд. евро до 2020 г. Планът на служебното правителство беше през 2015 г. да се отворят три схеми за повече от 430 млн. лв., но това изглежда почти невъзможно към момента.

Според вицепремиера Томислав Дончев програмата няма да бъде одобрена от Европейската комисия до края на тази година, което прави по-вероятно нейното приемане в средата на следващата. Правителството обяви, че обмисля отварянето с бюджетни пари на схеми по някои програми дори преди одобрението им, но не е ясно дали “Конкурентоспособност” ще попадне в тази графа – т.е. пари за бизнеса догодина може и да няма.
 
Повече фокус към МСП и към сектори с потенциал

Две са основните промени в новата програма – едната е ограничаването на големите бенефициенти. Оперативната програма ще има много повече насоченост към малки и средни предприятия (МСП), както и към стартиращ и нов бизнес. Втората промяна е свързана с приоритетите – вместо за нови машини и оборудване, което беше основното перо от миналата програма, в бъдеще пари ще получават проекти за иновации, повишаване на енергийната ефективност и капацитета за растеж и износ. “Конкурентоспособност” е разделена на три оси – едната е за техническо развитие и иновации, втората е за предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия, а третата – за енергийна и ресурсна ефективност.

Разписаният план поне на думи обещава да пресече практиката за даване на пари “на калпак” и за инвестиции, които реално не водят до повече конкурентно предимство за българските компании. Това включва и ограничаване на парите за нови машини – през последните години много компании си купиха по-ефективно оборудване, но имаше и такива, за които основният критерий беше ниската цена. Така се оказаха с евтини, но далеч по-неефективни машини, отколкото колегите им от Западна Европа например.

Това, което ще бъде различно, ще бъде заложеното в първата ос на новата програма (техническо развитие и иновации). Там ще се прилага стратегията за интелигентна специализация на Световната банка. Преведено на практически език, това означава фокус върху четири основни икономически области – мехатроника и чисти технологии; информатика и ИК технологии; индустрии за здравословен живот и биотехнологии; нови въведения в креативни и рекреативни индустрии. Това са областите, преценени като ключови за растежа на икономиката, където ограничените европейски инвестиции могат да имат най-голям ефект. Фокусът и при трите е в сферата на иновациите. Тъй като това са доста големи области, в тях попадат много сектори – тепърва икономическото министерство ще уточнява ситото. Но на конференцията “Гепард” на “Капитал” бившият зам.-министър и ръководител на програмата Ирена Младенова уточни, че пари все пак ще могат да получат всички, които искат да направят инвестиции в тези области, дори основната им дейност да не попада сред тях. Финансиране ще получават и ВЕИ проекти, но само ако е за собствени нужди на предприятието.

Също така, основна разлика ще е, че схемите вече би трябвало да са отворени постоянно и само да се обявява кога ще е следващия им грантов прозорец. Така фирмите ще могат да планират по-добре инвестициите си и кога да подготвят проект, с който да кандидатстват, вместо сегашния вариант, при който просто се хвърлят на следващата отворена схема.

И по-малко администрация, повече банки и фондове

В програмата е заложено и традиционното вече финансиране на стартъп бизнес и помощ за развитието на малки предприемачи. Това ще се случи с 350 млн. евро, заделени за финансови инструменти. От тях 190 млн. евро ще бъдат усвоени като портфейлни гаранции чрез търговските банки, като продуктите могат да бъдат разнообразени. Други 15 млн. евро ще са за микрофинансиране и 150 млн. евро ще са за четири вида фондове за дялови инвестиции – както фондове за рисков капитал от типа на Launchub и Eleven, така и мецанин фонд и дори фонд за технологични иновации. В последния ще кандидатстват научни разработки на университетски екипи, нови технологии, създадени от предприемачи, както и предложения от вече съществуващи фирми, които искат да отделят част от развойната си дейност като нова компания, занимаваща се с дадена иновация.

Ако правителството реши да предостави още 150 млн. евро на Европейкия инвестиционен фонд (ЕИФ), с които да се включи в общата европейска схема за малък и среден бизнес, това значи общо близо 500 млн. евро (почти половината програма), които няма да се разпределят от администрацията. Те ще минат от ЕИФ към банки и фондове. Като се има предвид сегашното ниво на усвояване – 98% от ресурса за гаранции и 70% от нисколихвените заеми вече са раздадени, това дава шансове на следващия период да приключи доста по-ефективно от сегашния.

Малко регионална помощ

В програмата, изпратена до ЕК, е заложено приоритетно развитие за територии с намаляващо население и “нереализиран икономически потенциал”. Конкретните региони са изредени в програмата – планински, гранични, селски райони, за опазване на природата и културни ценности, крайбрежните зони на Черно море и Дунав, а специална подкрепа ще има за Северозападна България. Прословутите обещания за подкрепа за този изоставащ регион обаче няма да бъдат изпълнени под формата на директно отделени пари. Заложена е връзка между проектите и регионалната политика, обясни Ирена Младенова, но все още не е окончателно избран начинът. Най-вероятният механизъм ще бъде получаването на бонус точки за компаниите, които работят в по-слабо развити региони.

Източник: capital.bg