България е най-„плахият иноватор“ в Европа

July 7, 2016 in ОТТ Новини

България е „плах иноватор“ и остава най-слабо представящата се страна сред 28-те в ЕС поради структурно недофинансиране, слаба връзка наука-образование-бизнес, разпокъсано финансиране в различните сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област, пише в прессъобщение Сметната палата.

Поводът е наскоро приключилият одит „Принос на Хоризонт 2020 за постигане на целите на Националната програма за развитие (НПР) България 2020 и националните стратегически документи“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.

Одитът е извършен в сътрудничество с Европейската сметна палата и одитната институция на Португалия.

„Хоризонт 2020“ е осмата рамкова програма за научни изследвания и иновации, която се изпълнява от Европейската комисия, за да се изградят общество и икономика на Европейския съюз, основани на знания и иновации. Програмата е с важна роля за осъществяването на целите в НПР „България 2020“. В нея е заложена национална цел за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в размер на 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

Изводът от одита е, че приносът на „Хоризонт 2020“ като финансов механизъм за подкрепа на науката и иновациите е незначителен. Той се налага след като се съпоставят 656-те млн. лв. разходи за НИРД в България за 2014 г. (по предварителни данни на НСИ от края на 2015 г.) и стойността на финансираните по програмата 91 български проекта в размер на 27 млн. лв.

България е „плах иноватор“ и остава най-слабо представящата се страна сред 28-те в ЕС поради структурно недофинансиране, слаба връзка наука-образование-бизнес, разпокъсано финансиране в различните сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област.

В сравнение с останалите държави-членки страната ни изостава по дела на инвестициите в НИРД спрямо БВП (0,8 на сто), като след нея са само Румъния (0,38 на сто), Латвия (0,68 на сто) и Хърватска (0,79 на сто).

Финансираните проекти от всички държави по „Хоризонт 2020“ към 09.02.2016 г. са общо 5 306, на стойност над 9,5 млрд. евро с общо 23 212 участници. Българските участници са 121 (0,52 на сто), финансираните проекти от България са 91, а финансовият принос е 13 898 848 евро, което е 0,15 на сто от всички финансирани проекти на държавите членки.

Финансираните проекти, по които България е координатор, са 10 на стойност 810 705 евро. Успеваемостта на проектните предложения с български участници е 4,05 на сто (финансов принос), което представлява най-ниско ниво на успеваемост сред страните от ЕС. Средното ниво на успеваемост на участници с проекти по „Хоризонт 2020“ за ЕС е 13,37 на сто.

България заема 19-то място по брой на оценители на проектни предложения от държавите от ЕС. Това показва наличие на научен потенциал в България, но липсва адекватна научна инфраструктура, информация и помощ за успешно участие в подкрепа на целите на „Хоризонт 2020“.

Предвид ниската успеваемост на български проекти, предприетите действия не са достатъчни за създаване на условия за насърчаване на активността и за повишаване на приноса на българските учени изследователи за постигане целите на „Хоризонт 2020“.

Отговорно за осъществяването на националната ни политика в областта на научните изследвания е Министерството на образоването и науката, а в областта на иновациите – Министерството на икономиката.
Ето още констатации и оценки от одита:

В областта на научната дейност и иновациите са разработени и приети: Национална програма за развитие България 2020; Национална програма за реформи на Република България; Национална стратегия за развитие на научни изследвания 2020 и Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България. При определяне на политиките за научните изследвания и иновации в тях не е използван интегриран подход. Това налага чести изменения, за да се синхронизират приоритети, дейности и междинни индикатори.

За постигането на националната цел – относителен дял на инвестиции в НИРД в размер на 1,5 на сто спрямо БВП, в плановете за действие за изпълнение на стратегиите са заложени мерки и дейности, но за тях не е предвиден бюджет и липсват количествени индикатори за измерване и мониторинг, което крие риск за ефективното им изпълнение.

Механизмът за взаимодействие и координация между всички участници, ангажирани с функции по „Хоризонт 2020“ на национално ниво, не е достатъчно ефективен. Припокриват се функциите на създадените национални съвети. Липсват ясно определени отговорности на националния координатор.

В Министерството на образованието и науката не е създаден достатъчен капацитет за координация, мониторинг и контрол за изпълнение на целите по „Хоризонт 2020“.

На национално ниво не е предвидено разработване на механизъм за подготовка на приоритети и одобряване на позициите на Република България във връзка с „Хоризонт 2020“, които представителите в програмните комитети да представят на заседания на ЕК. Липсва адекватна политика от българските представители в програмните комитети по „Хоризонт 2020“, които да лобират за определяне на тематични приоритети, съответстващи на интересите и възможностите на българските организации. Цялостната политика, координация и действие в тази посока следва да се подобри, за да се защити в най-пълна степен българския интерес при изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“.

Бенефициентите срещат трудности да си осигурята необходимата информация и помощ за ефективно участие по „Хоризонт 2020“. На електронната страница на „Хоризонт 2020“, поддържана от МОН, липсват база данни с представителите на неакадемичния сектор и на бизнеса, участници в „Хоризонт 2020“, информация за успешните проекти с българско участие.

През одитирания период не са реализирани предвидените действия за подпомагане на подготовката на проектната документацията и не са провеждани специализирани обучения за изграждане на проектни умения на националните контактни лица. Това оказва негативно влияние върху подготовката на българските проектие.

Участниците в националната контактна мрежа осъществяват дейностите си по „Хоризонт 2020“ в допълнение към основните задължения в организацията, в която работят, без да са осигурени стимули за ефективно изпълнение на техните функции.

За стимулиране на българските учени и изследователи за участие по „Хоризонт 2020“ от съществено значение е начинът на формиране на тяхното възнаграждение. Заплащането на българските научни изследователи по линия на „Хоризонт 2020“ изостава значително от страните в ЕС. Възприетият механизъм на заплащане не отразява реалните научни постижения и принос, демотивира учените от по-слабо развитите в икономическо отношение държави, стимулира миграция на учените към икономически най-развитите държави в ЕС. Необходима е промяна на принципа за определяне на възнагражденията и базата на заплащане в научните организации и висшето образование при участие по проекти, финансирани от „Хоризонт 2020“.

При изпълнение на проектите по-голямата част от бенефициентите срещат трудности, свързани с отпускането на кредит от банките за осигуряване на средства за самоучастие, поради липсата на подходящи финансови инструменти.

Голямото текучество на ръководен и експертен персонал и съвместяването на отговорности в дирекция „Наука“ в Министерството на образованието и науката не създават подходящи условия за ефективно изпълнение на функциите по „Хоризонт 2020“.

От Националния координатор не са предприети действия за контрол на националната контактна мрежа във връзка с предоставяне на отчетни доклади, не са извършвани анализи за резултатите от конкурсите, средната успеваемост на проектите, проблемите, трудностите при разработването на проектните предложения, причините за отхвърляне на проектите и възможностите за постигане на целите. Това не осигурява адекватен мониторинг върху дейността на националната контактна мрежа и условия за предприемане на действия за подобряване на участието и приноса по „Хоризонт 2020“.

Одитният екип дава 11 препоръки към министъра на образованието и науката и 5 препоръки към министъра на икономиката, а срокът за изпълнението им е шест месеца.

Източник: http://nauka.offnews.bg/ 

Start It Smart набира кандидати за петата си стартъп програма

July 6, 2016 in ОТТ Новини

Екипи с иновативни идеи могат да кандидатстват до края на юли, а програмата започва в края на септември

Българската предприемаческа организация Start It Smart е отворила нов прозорец за кандидатстване за подготвителната си програма. Екипи с иновативни идеи могат да кандидатстват до 31 юли, като попълнят онлайн апликационна форма, а самото обучение започва малко след средата на септември. Инициативата цели да събере млади предприемачи на едно място, да им предостави обучение по ключови за започването на бизнес теми и да ги свърже с ментори и инвеститори. За петте години от съществуването си през преакселератора са минали около 250 екипа с идеи, като днес около 10% от тях са развиваши се компании. Примери за такива сабългарската пъзел стая Dextrophobia Rooms, социалната мрежа за знания Divera, системата за мобилни плащания в градския транспорт Tickey и др.

От тази година Start It Smart си партнира с технологичните компании Microsoft и ICB и така ще може да предложи на участниците достъп до техните технологични решения. През 2014 г. Start It Smart сключи партньорство и с една от най-високо признатите преакселераторски програми в света – Startup NEXT. Благодарение на това представители на стартиращата компания Tickey заминаха на обучение в САЩ през миналата година.

Защо да стартираш там

Програмата на Start It Smart е десет седмици и обучението е по пет основни за започването на бизнес направления – продуктово развитие, връзки с клиентите, бизнес развитие, изграждане на екип и възможности за финансиране. Освен обучения Start It Smart предлага на участниците и редица услуги и продукти на свои партньори – например различни технологични платформи, в които да експериментират и разработват свои продукти. Друго облекчение за участващите стартъпи са консултации от специалисти в различни области и безплатно ползване на офис пространството на организацията. Програмата ще завърши с Demo Day, когато екипите ще имат възможността да представят вече развитите си идеи и продукти пред аудитория от потенциални инвеститори.

До момента компаниите, взели участие в преакселератора на Start It Smart, са успели да наберат общо 1.5 млн. евро първоначални инвестиции, уточнява Никола Янев, президент на организацията. Сумата не изглежда впечатляваща, но предвид факта това, че в програмата влизат екипи с начални идеи, самото им развитие до компании може да бъде отчетено като успех.

През новия сезон организацията е планирала няколко нововъведения. В момента тя преговаря за нови офис пространства. Очаква се те да са с размер около 300 кв.м и да се състоят от коуъркинг пространство и център за събития и презентации. В мрежата на Start It Smart има и около 70 ментори, които ще могат да съветват младите предприемачи, допълва Янев.

Подборът 

Влизането в програмата минава първо през попълването на апликационна форма за участие, в която трябва да бъдат описани идеята и екипът. Симеон Петров съветва кандидатите да обърнат особено внимание при подбора и описанието на екипа, тъй като опитът му показва, че идеята се изменя по време на програмата. След затварянето на апликационния прозорец в края на юли кандидатите ще бъдат пресети и с продължаващите ще бъдат проведени интервюта между 20 август и 5 септември. После селектираните екипи, които се очаква да са около 50, ще имат възможността да представят идеите си на живо. Целта на Start It Smart е от тях да избере 25 до 30 екипа, които ще влязат за обучение.

В началото на програмата екипите подписват договор, според който при достигане на 30 хил. лв. оборот или получаване на инвестиция над 30 хил. лв. на година след приключването ѝ, трябва да заплатят на организацията 3 хил. лв. Иначе самата преакселераторска програма е безплатна за екипите, като от Start It Smart имат само едно изискване – постоянно присъствие на поне един член от екипа в споделеното работно пространство.

Автор на статията: Александра Козбунарова

Източник: http://www.capital.bg/