Коуъркинг спейс: да яхнеш времето

April 2, 2015 in ОТТ Новини

Според мобилните млади има много алтернативи на офиса – работа вкъщи, в кафето или в общи помещения, които наричат “пространства за споделена работа”.

1.2

Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те и 90-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето, и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре е да се опитаме да ги разберем.

Петък вечер, 19 ч. Кокетното кафе до НДК е наполовина резервирано, има drinkabout (от англ. “пия”), казват симпатични млади хора с одухотворени лица и интелигентно излъчване. Усмихнати, енергични, дружелюбни и словоохотливи, те обясняват, че drinkabout са неформални срещи в петък вечер на хора от IT бранша. На чаша бира или някакво друго питие водят разговори по теми, които ги интересуват.

Срещите са предимно със социална насоченост, тъй като през седмицата IT “гениите” са много натоварени. Понякога може да работят с дни, в комуникация с десетки хора от цял свят, разменяйки информация по телефона, в стотици имейли, в чатове или по скайп, но без да се срещнат с нито една жива душа. Говорят на някакъв странен полубългарски-полуанглийски, но това не е от стремеж за оригиналничене, а по необходимост. Английският е универсалният международен език на IT общността, на него се води цялата кореспонденция. И понеже повечето наши специалисти работят по проекти за чужди фирми, ползват термини, общовалидни за всички.

3 

Бетааус – свободно пространство за свободни хора.

Веднага държат да подчертаят, че си обичат страната, че са не по-малко патриоти от другите българи, но не се чувстват вързани тук. Ако им се отвори възможност, работят за по-дълго или по-кратко навън, връщат се.

При реализиране на проекти за чужди компании вече не е задължително IT мозъците ни да изтичат навън, защото могат да работят дистанционно оттук за целия свят. И го правят – повечето от тях имат регистрирани малки компании у нас или са съдружници в такива и са горди, че вливат чужди пари в републиканския бюджет.

Хората от тази общност не се кланят на началници, а на Негово величество Проекта, който трябва да е реализиран качествено и в срок. Понякога с месеци работят по задача, без да се видят на живо с възложителя. Друг път пък изобщо не се запознават с шефа на компанията, за която вършат нещо. Това ги държи далече от нагаждачеството, а служебната ревност при тях е рядкост. Никой не наднича завистливо “в канчето” на другия, това според тях е абсурдна загуба на време и нерви. Точно обратното, те обичат да се събират и да споделят опит, а успехите на другите ги вдъхновяват.

При голяма част от високотехнологичните професии не е задължително да си закован на едно място. Те работят при нова организация на труда – contracting (от “договор” – бел. ред.), която придобива все по-голяма популярност в Европа и Щатите. Компании с по-гъвкаво управление обявяват: “Фирмата Х има нужда от еди-какъв си специалист за един месец” или “за един проект”. Наемат те, като фирмата сключва договор с “контрактора”, и отиваш да работиш за месец. В този момент може да си в Барселона и да отлетиш за Берлин или Лондон, няма значение – грабваш чантата, лаптопа, таблета, смартфона – и си на път.

4 

Експеримент: възглавниците за отдих са разположени по земята на работната зала, но един от обитателите пробва дали може да проведе служебен разговор легнал.

Това е поколението на индивидуалистите и различните

Мобилните млади не приемат класно-урочната система като най-ефективния начин на обучение. Всички връстници, независимо от възможностите си – в един клас – защо? Има 15-годишни акселерати, които спокойно могат да учат в университета. Вместо да тъпчат на едно място в училище, могат да вървят напред.

Това поколение цени доброто образование, но не робува на суетата непременно да има в CV-то си еди-кой си престижен университет. Документът не е най-важното нещо. “Драйвът”, или това, което ги движи, е собственият бранд, който може да осигури нови ангажименти. Водещи са добрата референция, добрият ти профил – някой да е казал за теб какво можеш да правиш добре. Важно е портфолиото ти, където представяш всичко, което си правил до момента, както и за кого си работил.

Това поколение не държи на суперимиджа да работи в голяма фирма, както повечето връстници. “Що? Щото имиджът на голямата фирма ти носи допълнително точки. Но дали това, което работиш там, ти харесва и ти доставя удоволствие – няма значение. Нашето поколение иска да прави това, което го кефи”, коментират динамичните хора.

Излиза, че са щастливи!

В кариерата – да, но не и в личния си живот. Те се женят късно или така и не успяват да създадат семейство. Събират се най-често с хора с близки интереси, но връзките им нонстоп са подложени на изпитания, заради личните кариерни амбиции на всеки от партньорите.

Досега се смяташе, че ако не си работил поне 10 години на едно и също място, а си прескачал от едно място на друго, това създава лошо впечатление у бъдещия работодател. Мобилните млади обаче отричат това. Те са много по-гъвкави по въпроса за преквалификацията си. “Когато прецениш, че нещо е супер ефективно и готино, си казваш, защо да не го науча – и отделяш време за това” – е философията на хай-тек поколението. Вместо да си вързан 40 години да работиш една и съща работа в някой прашен офис, може да откриеш неща, които са ти по-интересни.

5 

В “Бетахаус” всеки може да дойде за ден или да се абонира за месец.

Хай-тек “гениите” знаят много добре в какво са силни и не се боят да поемат отговорности, а провалите и банкрутите не ги обезкуражават – приемат ги като ценен опит и продължават напред. “У нас, ако поискаш финансиране и видят, че имаш фалит, казват: “Щом не си успял преди, как да вярваме, че сега ще успееш?”. И това е “мантрата”. Докато в Щатите все повече се налага тенденцията, когато отидеш да искаш финансиране и видят, че си фалирал 2-3 пъти, да кажат: “А, ти си минал през целия процес – и през лесното, и през трудното. Вече си по-умен и по-опитен, затова сега е подходящият момент да те финансираме”, е новата “мантра” на динамичните млади.

Хай-тек поколението се вълнува от ценности, различни от тези на родителите – “къщата, колата и образованието на децата”.

За тях парите са важни, но те не са алчни

Вместо да изплащат жилище, живеят с години на свободен наем. Това им позволява бързо да сменят “локацията” си – днес са в София, утре в Лондон или Ню Йорк. Повечето биха изхарчили всичките си пари, за да обиколят света, защото са много любопитни и отворени, искат да видят всичко и да опитат от всичко. Озадачени са от грандоманските стремежи да притежаваш скъпа кола. Вместо това предпочитат такси или яхват велосипед, защото така са по-мобилни.

Скучно ли изглежда в техните очи поколението на родителите? По-скоро “очукани от ситуацията, супер осакатени, не могат да се освободят от миналото, от тоя калъп, в който са живели много години, и сякаш няма излизане от него”, коментират IT акселератите. Определят като основен недостатък на родителската генерация недостатъчната дигитализация.

6 

Слушалките не са от стремеж за алиениране, а за по-добро съсредоточаване. Хем си сред хора, хем работиш.

Те са много чувствителни на тема политика. Отричат цялата досегашна политическа класа и система, която създава предпоставки за корупция, шуробаджанащина, стремеж към лични облаги, което води до неефективност и срива икономиката. Но готови ли са да изведат нови лидери от техните среди? Трудно, защото политиката изисква дългогодишна подготовка, а те издигат в култ компетентността. По-скоро биха приели участие като експерти в държавната администрация. Хората от това поколение дори се хранят по различен начин.

Единици от тях пушат, повечето се хранят здравословно

- с чиста “органик” храна, продукт на биоземеделието. Баницата, питката или туршията на баба ги умиляват, защото са от чисти продукти и hand made, тоест ръчно приготвени. Устройват си срещи в малки уютни чисти кафенета. Сутрин е практика да си изпиеш кафето на някое такова местенце, докато си проверяваш имейлите.

Тези динамични хора могат да си свършат качествено работата на всяко място в света, стига да има уай-фай. Могат да работят по кафенета, паркове и градинки, по летища и гари. Така оползотворяват дългите и скучни престои по време на пътуване. Те не просто ценят времето си, те се стремят да го яхнат и управляват.

Динамичните млади пътешестват много, нали нямат шефове над главите си, които да ги спрат. В техни ръце са както цялата отговорност в работата, така и цялата свобода да планират ваканциите си. Но все повече малки креативни компании през лятото изнасят офисите си в планината или край морето.

 7

Betabreakfast с бебе… Неформални сутрешни срещи в coworking space, на които обитателите споделят закуската си, като споделят опит по предварително зададена тема.

Кой е казал, че не може да се работи край басейна или на брега?

Трябва ти само лаптоп, уай-фай и смартфон, и си готов. Шумоизолиращите слушалки не са от стремеж за алиениране, а за по-добро съсредоточаване. Хем си сред хора, хем работиш.

Мобилните млади отхвърлят работата във фиксиран офис и с работно време от 9 до 17 ч. Това също не е глезотия според тях, а възможност да използват най-ефективно времето, в което са продуктивни. Някои са по-ефективни сутрин, други – нощем, и този начин на работа ти дава абсолютната свобода да дадеш всичко от себе си, когато си във върхова форма. “Кой казва, че сме мързеливи? Напротив, работохолици сме. Защо трябва да ставам в ранни зори, за да се затворя в някакъв офис и 8 часа да симулирам работа? Аз мога да започна в 12 на обяд и да работя като луд до полунощ” – е философията на мобилните “ездачи на времето”.

Според тях има много алтернативи на офиса – работа вкъщи, в кафето или в общи помещения, които могат да наемат за час-два, за ден или повече. Наричат ги coworking space, или

“пространство за споделена работа”.

Има много дефиниции за coworking space: “офис за хора, които най-често не работят в офис”; “офис, където хората си плащат, за да работят”; “споделена работна среда за самостоятелно заети професионалисти и стартиращи компании”.

На такова място човек може да отиде за час-два, за цял ден, а може и да се абонира за месец. Месечните абонаменти включват ползване на висококачествен оптичен интернет, принтер, скенер, копирни услуги, зала за срещи. Абонираните могат да ползват и менторската база от съветници по счетоводство, право, маркетинг и уеб развитие.

9 

На Betabreakfast винаги е интересно и забавно.

Например, ако си малка фирма, може да си стовариш на счетоводителя всичките си документи, предимно в електронен вариант, и той да въведе ред в тях. Повечето операции вървят във вид на файлове, така че хартията е почти елиминирана. Но ако трябва да се занимаваш с българската администрация, няма начин, трябва да разпечатваш документи, недоволстват мобилните млади.

Те имат свободен достъп до всички събития, организирани от coworking space, към което принадлежат. Могат да ползват залата и за свои събития. Има и кафе, там обстановката е малко по-неформална – някакви хора работят, може да си говориш с някого. Докато в големия офис се пази тишина, там хората са си платили, за да работят. Ползват и споделена кухня, където могат да си занесат храна и дори да си сготвят нещо. С две думи, разполагат с цялата инфраструктура и удобствата на един корпоративен офис, без да са част от голяма корпорация.

У нас такива пространства са “Сохо”, където се събират повече хора с арт нагласа, и “Бетахаус”, където повечето обитатели са IT специалисти. То е част от верига, водеща началото си от Берлин, а от 2 юни 2012 г. функционира и софийският офис, който е най-голям на Балканите. В основата му лежи ентусиазмът на двама Александровци – Михайлов и Китов, и на още няколко инвеститори. “При нас всеки може да стане част от една вълнуваща общност от таланти”, казва Александър Михайлов, съосновател, управляващ съдружник и основен двигател на столичния проект.

10 

Александър Михайлов осъществи студентската си мечта – да събере вълнуваща общност от таланти с близки интереси.

Той е на 29 години, учил е политически науки в Свободния университет в Берлин, специализирал е европейска интеграция. Кое го е мотивирало да се гмурне в проекта? “Определено това беше първата ми работа още като студент в НПО (неправителствена организация – бел. ред.) с много готини хора и в много неформална обстановка. Там осъзнах, че човек има неограничени възможности и с колкото повече себеподобни е заобиколен, толкова по-малко невъзможни неща има.

Работната среда в Берлин беше един микс, инспириран от шума и екшъна на университетите ни, от спокойствието на любимите ни кафенета, от домашния уют и най-вече от амбицията да успяваме във всеки проект. Така се роди първото coworking space от веригата в Берлин, а на мен ми се искаше повече хора да опитат този тип работна среда и ползите от нея.”

На месец цената да си част от тази среда, в която стопанин е Александър Михайлов, е от 229 до 279 лв. Таксата варира в зависимост от това, дали си запазваш фиксирано собствено бюро, или се включваш в малък екип до 4 човека. Тогава цената за четиримата е 549 лв.

 1

betahausSofia — с Биляна Гаджева, Ива Сечкова, Гергана Джевелиева, Александър Михайлов, Николета Маринова, Николай Петков и Елизабет Лазарова.

Хората от coworking space не са затворена общност

Срещу 19 лв. всеки може да наеме място за деня от 9 до 20 ч., като отива, когато му е удобно и работи, колкото му е нужно. Друг е въпросът, че трудно се намира свободно място. Към момента в “Бетахаус” има 60 постоянни членове и още 10-15 гъвкави обитатели. Средно всеки ден работят към 65-70 души. “Капацитет за повече просто нямаме, но мислим за разширяване”, казва Александър.

“Е добре, но колко са тези хора, не са ли единици?”, би попитал един “непосветен”. “Не сме “мейн стрийм, сиреч, основно течение, но със сигурност сме хиляди, и сме част от авангарда на България”, казват те. Няма официални данни колко наброява цялата тази общност, но за справка – през 2013-а само в пространството, “рънвано” (“управлявано”) от Александър Михайлов, са организирани около 250 събития, предимно по IT теми, в които са участвали 10 000 души. Което си е респектираща цифра за България.

Според Александър Михайлов най-приятното е, че нараства броят на българите, учили и работили в чужбина, които се връщат тук. За тях coworking space е перфектната алтернатива да работят за целия свят от България, без да се отделят от семействата и от близката си и най-любима среда.

Публикувано в сп. “Клуб Z”, бр. 1, март 2014 г.

 Източник: http://ikarpress.com/

Официално откриване на Startup Factory в Русе

April 2, 2015 in ОТТ Новини

 start up

Проведе се семинар на тема  „Как да финансирам моя стартиращ бизнес?“ в споделеното работно пространство “Startup Factory” в Русе, с което обявиха официалното си откриване.

На този тренинг за предприемачи бяха разгледани някои от основните източници и методи за успешно финансиране на стартъп проекти – дялово инвестиране, програми на ЕС за развитие на предприемачеството и рисков капитал. Дискутираха се и особеностите на финансирането при различни етапи от жизнения цикъл на новото бизнес начинание.

За лектора:
Волфганг Книйски е международен консултант в областта на иновационния мениджмънт и притежава повече от 20 години международен опит като мениджър бизнес развитие. Понастоящем в екипа на EIT ICT Labs към Европейската Комисия.

Компетентностите му са фокусирани в областите: достъп до финансиране и достъп до международни пазари, бизнес моделиране, международното счетоводство, организационни процеси и управление на проекти. Разработва и внедрява процеси за трансфер на технологии. Ментор и консултант на много стартиращи предприятия с иновативни продукти, процеси или услуги.

Волфганг Книйски е част от екипа на Офис за технологичен трансфер „Иновативен капитал“.

Представяме Ви кратко интервю на Емо Енев, за да разберете повече за  ”Startup Factory”.

Разкажи ни как се случи Startup Factory?

Startup Factory е идея, която узряваше и ферментираше през последните 2-3 години. Участвах в един от предприемаческите турнири на Start It Smart в София и реших, че тези добри практики за подпомагане на младите хора с идеи за развитие на свои стартъпи трябва да се пренесат и в Русе. Започнах в партньорство с Русенския Университет да организирам събития целящи популяризиране на предприемачеството като реална алтернатива на традиционната реализация на пазара на труда. Така постепенно се намериха съмишленици, с които решихме да обособим едно място като център на всички дейности и сборен пункт за активните и нестандартно мислещи хора в град Русе.

Какви хора ще привлича ко-уъркинга? Кого каните?

Всички хора, които имат нужда от работно място, където да сложат един лаптоп, да ползват интернет и да срещнат съмишленици за споделяне на идеи, решаване на проблеми и приятен разговор. Това може да са хора на свободна практика, стартъпи, студенти, търсещи допълнително работно място и т.н. Личната ми мотивация за стартирането на ко-уъркинга в Русе е това да катализира изграждането на общност. Вместо всеки да работи вкъщи, в заведение, в офиса на приятел – може да заповяда в споделено работно пространство, където да намери подобни хора с общи интереси и цели. Ако хората се познават, общуват по-често, споделят повече – това по естествен път ще формира среда раждаща успешни проекти и ще има повече бизнес за всички.

Какви събития и инициативи предвиждате?

Искаме да организираме тематични обучения, които са насочени към развиване на реални умения. Целта ни е да се разказват повече вдъхновяващи истории за успеха на местни и други предприемачи. Ще организираме и хакатони, living labs, вероятно и Startup Weekend. В ко-уъркинга русенски предприемачи ще могат да представят своите продукти и да усъвършенстват презентационните си умения.

Какво пожелаваш на Русе и ИТ хората и предприемачите от твоя град?

Смелост в преследването на целите и мечтите си. Енергия, сили, здраве и много упоритост и постоянство.

Източник: http://blog.justinetoms.com/

Автор на интервюто: Жюстин Томс